ne sam pisala nikoga tyk, ne znaq i za6to pi6a. ve4e ni6to ne znaq, obarkana sam kakvo napravix? za6to? ne znaq kak da prodalja jivota si napred. kato 4e li men me nqma ve4e, nqkade v ma6inalnoto mi jeveene zabravix sebe si i kakvo iskam, tova koeto me pravi 6tastliva. izpitvam taga i ne znaq za6to, ne vijdam smisal v ni6to, kak se zapo4va nov jivot ili jivota si otna4alo? ne znaq, a idvaiki v tazi darjava donqkade se radvax 4e imam 6ans da zapo4na vsi4ko otna4alo, hm.....samo 4e az se obarkax adski mnogo, napravix kypi6ta gre6ki pred sebe si i grygi xora, naranix sebe si i drygite i za6to? v stremeja si za 6tastie, e, ne go namerix i ne znaq ve4e kak da go potarsq dori. 
bykvalno kazano ne znaq kak da prodalja da jiveq ne znaq, ne iskam da sam kato robot, no taka izglejdam mai.

можеш да започнеш да пишеш на кирилица - ако ти е технически възможно :)

нещата никога не са толкова зле, колкото можеш да ги изкараш заради едната неправилна нагласа. усмихни се!

в коя държава си?

ima li zna4enie kade sam? v evropa sam.

ами не чак такова, но като цяло да. зависи колко далеч е тази държава от родината ти по отношение на нрави, ценностна система, отношение към чужденците, природна среда, обстановка.. всичко. не съм проявявал излишно любопитство, просто самото място си оказва своето влияние.

най-малкото като съдя по себе си.

ami mnogo po-razli4no e ot v bg primerno, roditelite mi sa tyk, no az ne sam 6tastliva za6toto jiveq kato zatvornik byvalno kazano nqmam s kogo da izlqza prosto jivota e mnogo razli4en. prosto ne znaq kak da zapo4na jivota si.

Нощта е най-тъмна преди разсъмване. :) Ще видиш, че след няколко дни нещата ще ти изглеждат по-различни и съвсем не толкова страшни. Срещай се по-често с приятелите си, не се изолирай! :)

"това, което не те убива, те прави по-силен" Може и като клише да звучи, но се замисли върху тези думи. Колкото и объркана да се чувстваш и да ти се струва, че е невъзможно да продължиш напред - грешиш!Знам го от личен опит. Спирайки песимистичното си виждане за нещата, тогава мисленето ти ще се промени и съм сигурна,че много скоро след това ще се забележе промяна във всичко, а дори може би ще се почувстваш и щастлива . Но това се отнася и за по-голямата част от малцинството българи, когато осъзнаят, че всичко идва от начина им на мислене и отношението им спрямо другите, няма да има толкова намръщени и безрадостни хора ;)

Ти ци единсвена и неповторима!
Помисли какжо точно произтича от твоя "никои" живот в момента. Помисли си, че както и да се развива битиетоти, то е свързано с определени хора, от тъх зависят други, погледни всичко това в бъдешето. Представи си , че можеш да отидеш напред или назад във времето. Прекъсва се веригата и всичко, което се случва с хората, свързани с теб, се проваля.Всичко се разпада.
Тожа като обяснение от научната фантастика, но пък я има за да се казват неща, за които в ежеднежието ни не се замисляме или намираме за отвлечени и не ни касаещи.
Като маика искам да ти кажа, че за твоята майка ти си не само някой, а всичко, дори да не остава време да то го каже, покаже или пък не е научена да го прави.
Дори и в страна, където никои не те забелязва, ти си някои, наи-малко заради самата себе си. Ние не знаем защо сме тук, но щом сме тук, значи има смисъл. Трябва да се стараем да дадем наи-доброто от себе си, за да става общата схема все по-добра. Всеки е от изключителна важност. Всеки е елемент от общия puzzle и без него нещата са по-малко съвършени.
У С М И Х Н И С Е !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Усмихни се! Нищо не е толкова лошо, колкото изглежда!

едва ли ти е до усмивки. и може би всичко е точно толкова лошо, колкото изглежда. дори.. дори може би и по-лошо. може би няма никакъв повод за оптимизъм и всичко е черно, напред и назад във времето.

so what?

мога да напиша много универсални или по-малко универсални съвети и начини за справяне със ситуацията. но не съм много сигурен каква точно е тя и не съм сигурен че разбирам напълно и изцяло какво ти е и какво преживяваш.

ти обаче знаеш какво преживяваш. знаеш къде си, коя си и дори да си се изгубила за малко, при желание можеш да се самонамериш почти веднага. и когато дойде моментът, просто го направи. позволи си да си помогнеш самичка. не се намразвай задето си сгрешила (може би) и задето си стигнала до такова положение. ти си тази, която трябва да те измъкне и ти си тази, която ЩЕ те измъкне.

която не познава ченгелчетата на Кирила и Методия.

Ооо я не се оплаквай!

Стани малко по рано от нормалното, излез и се разходи, не ти трябва посоко и цел. Просто върви.

Вгледаи се в лицата на хората, вгледай се в малките неща около теб. Седни и се замисли, никои не те познава, никои тук. Хайде значи на никого не му пука на теб, така ли е ? Не мисля но все пак го приеми така. И какво сега? Ами почустваи свободата, почустваи красотата на новото начало. ти си АДСКИ СВОБОДНА СЕГА. Свободна. Стани и се огледай. Видя ли?

И такъв,и онакъв
е животът!Няма смисъл
да го гледаш ти на кръв.
Той е грозен.Но-и хубав!
Хубавото запомни!
И в минутите му груби
усмихни се,усмихни!
той е тъжен.Но-и весел.
Непрестанно се мени.
Ти и във мига нелесен
усмихни се,усмихни!
Усмихни се във нерадост.
Усмихни се във беда.
Усмихни се във немладост.
В немощ.Във несвобода.
Че духът с усмивки мери
своите височини.
Затова в мига си черен
усмихни си,усмихни!

Звучи абсурдно, но когато нещата вървят "Не хубаво" и ти не ги усещаш като такива, тогава е страшно. Поздравявам те, че си спряла, огледала си се и си разбрала, че не ти е хубаво. Тогава, ще си готова за промяна.
Също така чудесно е, че си никоя, така можеш да бъдеш всякаква, каквато решиш.

Да ти кажа и аз не съм съгласна с това ,че си никоя,защото всеки е "някой".В случая може би се търсиш и за това си за момент ,нядавам се кратък такъв,"никоя'!Всеки се губи,но важното е да не се предадеш и да се намериш,да се усмихнеш и това е ...после всичко си идва на мястото....след като погледнеш по друг начин на живота!Опитай се да виждаш хубавото...като за начало тук в blog.bg може много хубаво да видиш,a тъжното да спделиш...:)Усмивки:)!

В мента в който си направих блога, наистина се чувствах никоя и нищо. За жалост все още такива моменти в които се чувствам така, но може би е нормално, човек не може да е 100% оптимист.
Не, не се предавам, поне дотолкова са ми останали си, да продалжа напред и да се усмихна, макар и да е насила.

Радвам се ,че не се предаваш!Прегръдка:)